ЗА КОЛИЧЕСТВОТО НА ТАБЕЛИТЕ
Днес реших да се разходя по витошкия маршрут Железница - Симеоново. Освен, че минава през красива букова, брезова и борова гора, този маршрут е съвсем равен - човек не се изморява повече, отколкото при разходка из Борисовата градина и гълта километрите, без да ги усети. За по-любознателните - точно под пътеката минава водопроводът, построен в началото на 30-те, който докарва рилска питейна вода до центъра на София. По тази причина на много места от земята стърчат тайнствени отдушници, от които се чува пъклено клокочене, а тук-таме се виждат и бетонни будки, обрасли в мъх и напълно подходящи за декор на евтина фентъзи-продукция. Най-впечатляват обаче мостовете над по-широките планински потоци, чиято внушителна архитектура напомня римски акведукти и не могат да бъдат видени по други планински маршрути.
Та значи, аз не бях минавал по тази пътека от доста време. Веднага, щом излязох на маршрута, ме посрещна дървена табелка с надпис: "Не бързай - просто тръгни на ...