Любовта - най-силното чувство, това, което дава смисъл на живота ни и същевременно най-опустошителното, което за миг може да ни разкъса на малки парченца.

Още от малки се обграждаме от любовта и вниманието на близки и роднини, които всеки ден ни показват колко много означаваме за тях и как без нас животът  им не би бил същият. Растем радостни, усмихнати, изпълнени с надежди за бъдещето... Първите трепети и притеснения в първия учебен ден, първата лятна ваканция, чакана с толкова голямо желание, влизането в гимназия и още моменти, през които родителите са неотлъчно до децата си, за да им дават сила и кураж, да ги закрилят и обичат.

И точно когато пораснат, децата искат да получават същата тази чиста и искрена любов от човека до себе си. Колкото и трудно да е за приемане,   понякога не откриваш това, което търсиш. Живееш с надеждата, че един ден щастието ще почука на твоята врата, но то не идва. Идва моментът, в който заливаш съзнанието си с куп въпроси - "Защо не срещам човека за мен?", "Колко още трябва да чакам?", "Направил ли съм нещо, с което не заслужавам да бъда щастлив?". Всеки търси тези отговори, но и не всеки ги получава, за съжаление. Може много неща да се изпишат по тази тема, но за всеки  истината е различна и той трябва да я открие сам.

Влюбването - първите любовни трепети, първите пеперуди в стомаха, онова чувство, което ни кара да летим... Толкова красиво и магическо, нереално дори. Всеки от нас е изпитвал всичко това и само при мисълта за обекта на желанията ни, краката ни се подкосяват, а усмивката... усмивката е толкова силна и в същото време толкова издайна, сякаш иска да каже на всички: "Хей, виж ме, аз съм влюбена и летя в небесата от щастие.
Има 2 основни вида любов - споделена и несподелена. За втората никой не иска и да си помисля, защото понякога тя се оказява по-силната и е способна да те унищожи. Силното желание да бъдеш с човека, когото искаш и невъзможността това да стане, може да те разруши до такава степен, до която можеш да изгубиш желание да живееш. Усещането как светът ти се срива и нищо не можеш да направиш, за да спреш болката, те убива емоционално. Най-лошото е, че докато дойде следващата любов, която да те спаси от тези мъки, може да мине много повече време от това, което ще издържиш. Тук точно идват отново онези въпроси: "Защо не ме иска?", "Какво не ми е наред?", "Какво още не съм направила, за да ме забележи?". Тези въпроси измъчват съзнанието ни всеки път, когато се сетим за тях, а отговорите все не идват или се оказват тези, за които най-малко сме предполагали.

За разлика от несподелената любов, споделената компенсира с толкова много неща и ако тя дойде след "една буря", би променила човек до такава степен, че дори и той самият да не се разпознае... Тя може да те изкара от всички твои страхове, да ти даде всичко онова, за което си мечтал и то по толкова красив начин, по който не си и сънувал. Споделената любов - толкова нежна, истинска и неописуема, любовта, за която думите са излишни. Всеки мечтае за нея, всеки я чака, а когато дойде, човек буквално не знае на  коя планета се намира от щастие.

Понякога обаче се случва така, че срещаме споделената любов, щастливи сме, но сенките от миналото по онова несподелено чувство вървят сякаш зад нас и ни напомнят за това, което не сме имали. И се питаме "Защо?" - нямам отговор на този въпрос, въпреки че не един път съм си го задавала. Може би е нужно повече време, за да забравиш миналите трепети от невъзможното или има друга причина, която ще остане неразгадана.

Можем ли да живеем без любов?... Някои биха отговорили с "Да". Дали заради песимистично мислене, породено от минали неуспехи в любовта, или просто осъзнавайки, че има и други неща в живота, които да ги направят щастливи - било то отдаденост и успехи в работата или приятели, с които прекарват повече от приятно.

Всеки има своя истина и определя сам своите приоритети. Неоспорим факт е, че без любов се живее много по-трудно. И дори някои да отричат и да казват, че е възможно тайно в себе си, в най-скритите кътчета на сърцето си, те искат и копнеят за любовта, която да преобърне всяка тяхната представа за щастлив живот.

Понякога идва навреме, а понякога закъснява, но вярваме ли в нея, тя се появява един ден. Въпреки трудните моменти, които е имал всеки от нас в търсенето на точно тази неповторима любов, когато я срещне, те биват оправдани.

И нека тези, които я отричат или се самозаблуждават, че могат без нея, си спомнят първото влюбване, първия любовен смс, който са получили, първата романтична среща и тези две толкова прости, а с толкова голяма сила думи - "Обичам те".

Нека не забравяме, че единствено любовта е способна да променя хората, да дава този смисъл на живота, който и всичките пари на света не биха придали. Дори и клиширано да звучи, всеки, който е обичал и е бил обичан, ще го разбере. А когато почука на вратата - не я отпращайте, приемете я, грижете се за нея, правете и невъзможното, за да я запазите и тя ще и се отплати тройно. Тогава... тогава вие ще сте най-щастливият човек на света.