Често чета из сайта било в стих или есе, как някой мрази и как обича. Иска ми се да им кажа, че не може да обичаш някого и едновременно да го мразиш. Не е възможно.
Някога и аз съм мразила, някогоq който много дълбоко ме е наранил, но не защото сам обичала, а защото ме е накарал да намразя живота си. Случва се, човек да изпита и това чувство омразата. Но пак казвам: любовта и омразата не вървят ръка за ръка, те взаимно се изключват и са два полюса на човешките чувства.
Този, който се е научил да обича, той не мрази този, когото е обичал.
Чувствата на хората се променят, самите хора се променят, това е така, но доброто не може да е зло или злото да е добро. Трябва да се замислим първо кое е добро и кое е зло.
Доброто носи радост, изпълва ни със ведрост и ни прави щастливи. А също така доброто е любовта.
Злото си е зло - откъдето и да се погледне, то дразни, убива, ранява и краде от доброто. Докато доброто щедро раздава.
Та кажете ми как тогава, някой може да обича някого и да го мрази?
...