... сляпото трескаво търсене на ново небе, след като всички Герои бавно отлетяха от твоето..

... сляпото трескаво пристъпване, когато стъпките ти неусетно и мълчаливо изостават далеч зад теб...

... и заглушените думи, казани между другото...

А след тях фантазиите, неадресирани и без цвят, без личност. Непознатите, несрещнати, недоизмислени дори Герои в тях ще заместят оная, Мечтата, старомодната. Понеже тя струваше повече от нищо само в оня филм с нереалния сюжет, с дръзките актьори. Веднъж, за кратко, някога, насън, ни караха да напуснем за минута изгнилата си трибуна в сивия театър, дори за ден забравяхме заучените си реплики и задушния им въздух...

... И след това ни събуждаше с новата илюзия - белия лист, чистото платно... - като че ли този път мястото на шедьовъра. И след минути се опушваше от дима, който си изкашлял, посредствен и нищожен.

 И ще изчезне платното заедно с погубения си шедьовър, заедно с изгорелия си бял блясък и с топлината на новия подслон, и ще изпъди Героите от небето над неговия покрив.