...за момчето, което обичам:
Не знам какво стана, къде згреших?!... Може би ти ще ми кажеш?! Или и ти не знаеш как така изведнъж всичко рухна?!... НИКОГА, помни - НИКОГА не съм се чувствала така с мoмче... НИКОГА... никога не съм се чувствала така значима, обичана... толкова щастлива... НИКОГА... Но беше прекалено хубаво, за да е истина... беше... остава ми страхът, че вече е късно, надеждата, че още не е късно... Ти си с мен навсякъде... в ума, в мечтите, в съня... Затварям очи. ти си тук до мен, отварям и виждам реалността... реалност, в която ти се отдалечаваш с всеки изминал ден... Броях секундите до нашата втора среща с надеждата, че ще е така незабравима, красива, изпълнена с щастие... каkто първата... ала си останах само с надеждата. Само тя ме приближава към теб, споменът за теб, спомен, който ще стои ЗАВИНАГИ тук отляво, в сърцето, сърце, в което ти заемаш огромно място... Бях толкова, толкова отчаяна, нямах надежда, сила за нищо, но се появи нещо, нещо, което ме накара да пог ...