За/На Моята Муза
Моята Муза си няма име. Всеки нарича своето вдъхновение “Муза”. Не е ли обидно за Музата на всеки да има свое собствено име като това на другия? За това аз ще и измисля име.
Името ще бъде тайна. Само ние двете ще го знаем. Така никой няма да може да я извика и да открадне от идеите ми. Ще й измисля име, сякаш измислям име на детето си. Всъщност щом тя е в моето съзнание, то тя е моя, плод е на моите идеи и вълнения, изглежда както аз искам. Понякога е Слънце. Дори цяло есе съм посветила на Слънцето, може би малко хора биха се сетили, че то е моята Муза. Друг път тя е под формата на любимия. Виждала съм я и като ледена река. И все е красива – най-красивата, за да може да вдъхновява.
А дали има по-силна от Музата. Та тя само като те докосне ти започваш да пишеш и пишеш, сякаш ти дава енергията да мислиш и едновременно да преценяваш дали е нужно да казжваш нещата. Идва и си отива. После се чудиш кога пак ще дойде. Не оставя следи след себе си. Всъщност оставя. Има начин д ...