Първият учебен ден е празник, който ние българите, а може би и не само ние, свързваме с първите наши учители. И разбира се, в това няма нищо странно и неестествено. Обикновено в такива дни усещаме онова специфично чувство на първите пориви за знание, спомените за първото ни училище, първите ни срещи с хората, които са застанали пред дъската. Тези спомени остават отчетливи и трайни за цял живот и в мен както първият учебен ден, така и всеки 24 май, имат и носят особеното усещане за най-истински и най-съкровени празници, които стоят близко до душата и сърцето на всеки един българин.
Историята ни е съпътствана с достатъчно много факти и обстоятелства както за книжовните школи, така и за онези българи, които са носители на свещения просветителски дух. И ако днес сме обезверени, преливайки от пусто в празно в прозаичната ни действителност, то още повече имаме нужда от такива празници и от хора с просветителски дух и сила.
„Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно ...