Искам да ти пожелая приятна вечер, уикенд и всичко най-хубаво...

Не съм сигурен, но това сигурно е последното ми писмо до теб...

Поне докато ти не ме потърсиш...

Защото няма смисъл да те тормозя... а и не искам да го правя...

Не искам да се чувстваш обременена от присъствието ми...

Да, със сигурност няма да спра да мисля за теб... със сигурност няма да спра да те обичам... но какъв смисъл има да го казвам, когато ти не искаш да го чуваш...

Само от време на време ще ти пиша по някое хубаво нещо... но ще пращам на себе си...

Само от време на време ще се надявам някак си да те зърна отнякъде...

Но няма да го правя... само понякога ще вдигам телефона, за да чуя гласа ти... но няма да мога...

Винаги ще си чакам „готиния сутрешен мейл”, в който да ми казваш толкова хубави неща, които никой никога няма да ми каже...

Винаги ще си мечтая за коженото яке и за всичко, което искаше да ми дадеш... но няма да си получа...

....

Защото те обичам така, както никой никога и никъде не може да те обича...

Само когато разбереш... колко са шибаните звезди на шибаното небе... ще можеш да разбереш, че любовта ми към теб не може да се измери с нищо и никога няма да може да угасне... колкото и да искаш и колкото и да го отричаш...

А ако ти някога се сетиш, че съществувам... потърси ме...

Само че знам, че няма да го направиш...

Знам, че никога няма да се случи...

Вчера един човек ми каза „Ако я обичаш, направи всичко, за да бъде твоя”... само че аз не знам какво още да направя, за да бъдеш не моя, а с мен...

Не искам да си МОЯ, никога не съм го искал...

Искал съм само да ме обичаш... 

Винаги това съм искал... нищо повече...

Съжалявам, че всичко се разви така, без да имаш възможността да разбереш какво и кой съм аз... какво и колко мога да направя... за теб...

Въпреки това, когато отида там... където и да е това, пак ще намеря начин да те открия и да ти задам въпроса „Ще дойдеш ли при мен, всичко е готово, само ти липсваш”...

Леки вечери, леки нощи и сладки сънища...

Аз... изчезвам.