За обикновените и необикновените неща...
За обикновените и необикновените неща...
... провокирано...
Когато някой ми каже, че пиша за обикновени и прости неща и че на всичко отгоре ги публикувам, се замислям...
Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл. Всеки - колкото иска. И колкото може. В зависимост от смисъла, който влага; отношението, което има към спомен или към онова съкровено чувство, което пази, скутено в мислите. Аз, например, съм посветила стих на едно камъче. На пръв поглед - обикновено.
Камъче
Необикновено камъче красиво,
закодирано със мисълта за мен...
Хилядолетия чувства събирало...
В ръка го стискам и усещам теб.
...
За никой то не би предизвикало онези емоции, които ме карат да се чувствам "лека" и значима. Защото го свързвам с определен човек. Знам, че той е помислил за мен, защото за него означавам глътка въздух, непозната тръпка, даряваща любов... импулс, който го привежда в полет... Случваме се. Сега!
Някъде бях чела: "Не е важно какво ти се случва. Важното е какво ти правиш по въпроса." Радвам се на обикновените неща, които ме карат да се чувствам необикновено...
П.П. Когато нещо те докосне, или го усещаш и то придобива значим и невероятен смисъл за теб, или то просто те подминава (не го проумяваш) и никога не разбираш какво си пропуснал...
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
БРАВО!!!
-
Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл.
Какво повече да кажа?! Ти си го казала много точно и ясно. -
Аз също те чета и за мен също твоите неща, които пишеш много ми харесват!
-
Пак съм тук. И май много ще се връщам.
А с това камъче ме уцели в десятката...
И в преносния, и в буквалния смисъл!
Давай още! -
Павли, поздравления и много благодаря за корекциите.
С уважение към теб - Джуди. -
Аз също превръщам дори само дума в стих, а тя всъщност е една най-обикновена дума за повечето, дума от речника например. Много често поводът за написани стихове е бил коментар или реплика от разговори с приятели, дори наблюдения върху ситуации, случили се на непознати хора.
Много ще кажат за тях - нищо особено, но за мен те са особени, щом са ме накарали да погледна на тях по начин, който след това да претворя.
Поздравления за есето, Павли!
Послеписа казва много... -
В един свят живеем, Павли. Прегръщам те!!!
-
Точна си както винаги и за необяснимите неща...
Поздравления!!! -
Напълно те подкрепям, Павли, в твоите разсъждения! Но още повече ми допада спокойствието ти и такта, с които отстояваш позицията си!
Поздрав!
-
даряваме си необикновените обикновености и сме си нужни...
благодаря ти, Павли! -
Какво щастливо камъче - че си спряла вниманието си на него! Защото светът е толкова голям, а времето ни толкова малко, и съзнанието ни толкова стеснено! А и този "определен човек" толкова ни обсебва!
-
Павли, май сме на една вълна.
Много ми допадат размишленията ти. Точно така е - великият смисъл на обикновените неща...
Браво, момиче, изпреварила си времето!
Прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
