Посветено на всеки публикуващ в сайта, който ще каже: „Това не се отнася до мен.”
Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.
Веднъж, когато слънцето така напече августовските дни, че се съсухриха и вятърът ги разпиля като прашинки, той вече търсеше поле за изява. Беше си въобразил, че с малко нюх и 2-3 сполучливи рими е вече достатъчно израснал, че да застане пред всички и да изкрещи в ушите им задължение да бъде четен.
И така се появи в един сайт, otrovenia.com. Самият той беше един отровен самозван талант, отровен от жестоката реалия на ежедневието в държавата, в която живееше, Вулгария. И така той потърси в горепосочения сайт своето поприще - стихоплетец.
Някогашната му цел беше да стане поет, но откакто научи, че и бояджия е склонен да се нарече художник, му стана ясно, че поквареността във Вулгария е толкова изтънчено многостранна, че би могъл да я сравнява с пипалцата на медуза - почти невидими, но жарко парещ ...