Не се имам за патриот. Никога няма да се бия в гърдите и да викам „България на три морета!“ Не бих се присъединил и към марша на сегашните модерни патриоти – националистите, които правят препратки към древната българска история докато техните привърженици препикават национални паметници на културата. Никога няма да кажа, че София е най-красивата столица на света. Имах късмета да се разходя по Европа покрай работа и учене и знам, че това не е така. Но едно не разбирам – защо българите си мислят, че са най-зле на света? Защо всички се вглеждат толкова много в негативното, без да оценят и хубавото? Как да дойде промяната, без сам да се бориш за нея?

   Не обичам да гледам новини. Медиите са кофти нещо – гледаш, слушаш и си мислиш, че всичко навън е код жълто и катастрофи. Но хората ги гледат и им вярват – викат си: „Цяла Европа ни се смее, че направихме това“ или „Като ни гледат какви сме, как ще ни искат. И аз да бях на тяхно място, нямаше да искам българи (и румънци).“ Жалко е, че хората сами търсят такива новини. Новини, където всички новини са лоши. Освен разбира се „добрата новина“, която обикновено е свързана с това, че БТВ или Нова са „спасили“ живота на някое болно детенце. Глупости – хората помагат да се спаси живот, хората правят промяната. Обичам, обаче, да ми дават справки за това, което се говори в британските медии. Обяснява ми някаква пача, обикновено международен редактор, какви работи се говорили за нас на острова. Да бе, говорят се, няма спор. Но защо сме склонни толкова много да вярваме в думите на някакъв британски националист от Кент, когато се присмиваме на нашенеца от Ямбол? Или да четем всяка буква написана от безделниците, наречени „евро-депутати“, когато презираме с такова задоволство нашите собствени? И не всичко, което се говори по чуждите медии е лошо. Преди 2-3 седмици гледах Weekly Wipe по BBC 2 (обзор на новините) и там една от темите беше за имигрантите от България и Румъния. Хората с такива усилия и самоирония ни защитаваха правата, каквато никога не съм виждал у българска медия. Как е възможно британски и американски комици да уважават страната ни повече от някои от нас? Някой ще каже, че едва ли не не знаят колко е шибано тук и как, ако дойдат ще разберат, но това е несериозно. Всяка държава има добри и лоши страни. ВСЯКА. Докато ние гледаме на Америка през американските филми, хората в Европа се чудят какъв майтап да измислят за тях. Гледаме Биг Бен и Кралицата, но никой не дава лондонските гета, които продължават с километри. Нито пък тези покрай Брюксел. Никой не показва секс-селата на границата между Чехия и Австрия. Казвали са ми, че тук се кара най-зле и няма такава диващина никъде другаде. Донякъде, в Париж например, правилника за движение просто не важù. Там почти не си играят да правят маркировка, защото така или иначе никой не гледа такива подробности.

   Човек трябва да уважава историята си, културата, родината – иначе никъде няма да намери своя дом. 1300 години история не е просто дълъг разказ написан на хартия. 1300 години история оставя повече от замъци и крепости, които се разрушават – имаме култура, изкуство, архитектура, каквато няма никъде другаде. Но ненавиждаме българското – строим в Банско къщи с алпийска архитектура, свирим в механите чужда музика – който каквото поиска. Бил съм в Алпите, даже с фирмата строим алпийски къщи там. Истински – по стандарт! Красиво място. Планинските върхове наистина достигат небето. Но го няма онзи калдъръм, тъжната македонска песен и архитектура, няма ги нашите механи, където се яде и пие до изгрев слънце. Културата не е нещо срамно. Мислим си, че балканското веселие е израз на простащина, едва ли не една сбирщина пияници ядът и пеят колкото им стига гласа. Не е така. Това просто означава, че всички сме хора. Когато бях в Париж бях отседнал в едно малко хотелче в Монмартър. Беше петък и целия квартал беше препълнен с хора. Няма специално правило, но тълпата просто спира движението по улиците и почва да се весели. Всички се радват. И в това няма нищо просташко, нали? Само че там традиционно се пикае по сградите. Никой не търси тоалетна. Всяка събота хората излизат и весело си мият фасадите без никой да пръхти, както правим тук. Те не са простаци, нито пък ние, понеже ни се весели – просто сме хора.

   Не съм патриот и не искам да бъда. Но искам да живея на място, където хората уважават себе си и това ги кара да уважават другите. За мен човек трябва да уважава родината си – това, което е достойно за уважение. Не е нужно всички да сме патриоти, за да живеем добре, но трябва голямата част от нас да сме способни на уважение както към чуждото, така и към нашето, за да намерим смисъла да се борим за бъдещето на мястото, където живеем. За нашето бъдеще.