Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетрайна субстанция", но ще ги попитам "Мили хора, докато сте на тази Земя, къде държите душата си?... "
Ами да, душата ви е облечена в плът. Обратният вариант, плътта ви да е облечена в душа ми звучи малко метафорично.
Затова и си я пазим и мечтаем за нея още от мига, когато сме се родили.
Има моменти, когато я виждаме много красива, моменти когато я забравяме, дори и моменти, когато се отвращаваме от нея, но тя е винаги с нас и край нас. Не можем наистина да избягаме от нея...
Иначе на думи всичко можем, но дали е така.
Дали плътта е нещото, от което трябва да бягаме, което трябва да заклеймим.
Не мисля така, но и не мисля, че тя е водеща. Винаги, в една симбиоза на Земята, когато нещо реши да ...