Здравей, Иван-чо!

Спомняш ли си, така те наричах още в началото, когато започнахме да си пишем?! Ах, какви дечковци бяхме... Не мислиш ли, че вече сме малко пораснали, за да вършим детинщини?! Вярвай ми, последните ти съобщения ме огорчиха много! Знам, че никак не ти е лесно. Но ако искаш, мога да ти предложа вариант да се улесни - прекратяваме всякакъв контакт и това е! Ала не мисля, че искаш това, защото и аз не го искам!?!

Не е много редно да ти казвам това и да те товаря излишно. Но, разбери ме, ужасно ми е кофти. От два-три дни съм в меланхолично настроение и слушам само балади... Разочаровах се от много хора, т.нар. ми приятели. Няма да ги изброявам, за да не усложнявам нито своя, нито твоя живот. Всички ми казват, че съм се променила и че съм станала по-нападателна, или както се изрази един наш общ познат,"гадна". А някой запитвал ли се е защо?!? Кой ме направи такава?!...

Дали думата "приятел" има някакво място в ценностната система на "дружките" от Алфатар?! О,не!!! Естествено, те мислят само кой кого да набие, колко алкохол да изпият, колко "мара" да изпушат и коя "мацка" да вкарат в леглото си. Това ли е важното в живота, по дяволите?! А къде остава в това шибано ежедневие любовта и привързаността?!...

Всеки мисли само за себе си, а другият - кучета го яли! Абе, "Бай Ганювци", в кой свят живеете?! Нима понятието любов е синоним на секс, нима приятелството е игра на интереси?!

Не, аз нямам желание да живея в този объркан свят!!! Не искам да бъда  от множеството, на чиито лица греят цинични усмивки, чиито очи святкат при вида на материалното. Искам да бъда човек!!! Да обичам, да бъда обичана. Но обичта не значи да целуваш и докосваш, да милваш и прегръщаш. Да обичаш значи да направиш всичко, за да бъде другият щастлив, нали?! Не е казано, че трябва да страдаш за чуждото щастие. Но не можеш да изискваш другият да тръгне срещу себе си, срещу собствените си принципи и идеали. Това значи да убиеш част от него...

Е, знам, не е леко! Но нима има лесни работи в живота?! Дори великите философи и мислители и големите книги учат, че лесно постигнатото се цени много слабо. Запомни, животът е борба!!! Вярно е, че трудностите не са равномерно разпределени и на някой се пада двойно количество. Но не вярваш ли в Бог?! Той си знае работата. Трябва да се научиш да живееш живота такъв, какъвто е. Ще ти се отдаде възможност да го промениш и да го направиш по свой вкус. Тогава ще ти се стори много по-сладък. Защото ще си се борил за своето  щастие, защото ще си победил, ще си застанал над неправдите и обидите!!!

Не веднъж съм казвала, че не мога да бъда за теб онова, което желаеш. Не прави така, че да ме загубиш и като приятелка. Не ме карай да върша неща, заради които после ще съжалявам! Няма нужда да повтарям баналности от типа:"много държа на теб и не искам да те загубя". Това са само думи. В животът трябва доказателство!

Нима искаш да замениш приятелството с една връзка, която едва ли ще просъществува дълго? Виж само огромното разстояние. Това според теб любов ли е или игра на думи? Съобщения, писъмца, мили и лигави думички... и това ми било любов?!! "Обичам те", написано с големи букви и с 3 удивителни. Дали обаче човекът, който го пише, вниква в смисъла?! Не!!! Просто решава да го напише, защото така правят всички или просто защото не може да измисли нищо друго. Наречи го любов, де! Можеш ли?!? Аз не бих го назовала така!!! Това е просто една пародия на любов!

Не мисля, че приятелството ни трябва да прерасне в това. Не желая още безсънни нощи, безброй пролети сълзи и изгубени мечти. Стига!!!

Размисли трезво!!! Какво удовлетворение ще ти донесе това?!! Виждаме се 3 пъти в годината. И какво, през останалото време - телефонна любов. Айде, моля, това ми е до болка познато. Вече ми омръзна!!!

Мисля, че вече съм се превърнала в твоя фикс идея, в самоцел. Това не е нормално. Има много неща, които си заслужават, има цели, които трябва да бъдат постигнати. Ти можеш да покориш върхове, да бъдеш велик и известен. Но помни, не живей за другиго, живей за себе си!

Дано не съм отворила рана в сърцето ти. Но аз съм ти приятелка и трябва да ти кажа всичко, както е! Не ми се сърди, моля те! Това се крие в моята мъничка душа. В нея вече ставаха много крушения, много мечти бяха разбити, много идеали - срутени. Но помни и знай, че там някъде, винаги  ще се таи дълбока обич и привързаност към теб. Защото ти бе единственото момче, което съумя да ме разбере истински, което винаги бе до мен и ми сочеше правилният път. Знам, че никой не може да ме обича като теб. Защото ти си моят най-добър приятел, единствен и неповторим!!!