5.12.2013 г., 21:57 ч.

За раждането на Вселената 

  Есета » Лични
2202 0 4
2 мин за четене
За раждането на Вселената
Прошу тебя только себе не лги,
Ты пол меня, я пол тебя, но мы не целое.
И не друзья и не враги.
Я твой недостаток, ты Моя Вселенная!*
Баста „Моя Вселенная“
Нула на нула...
И две разбити треньорски сърца.
В хаоса трудно различаваме кое е моето и кое твоето.
Пълнен мармалад.
Посиках те... може би рано, може би много. Може би, може би... Сигнал – някой, някъде умира или звезда угасва, или супернова се взривява и ражда вселена...
Казва ли ти някой?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Предложения
: ??:??