ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО
За това есе ме вдъхнови видео с пейзажи от цялата планета, към композицията на Алън Уолкър „Sing me to sleep”.
И така. През хилядолетията определени кръгове от хора се постараха и продължават да го правят, да разделят хората по полов, етнически и друг признак, и да ги насъскват едни срещу други. Дори и сега, със създаването на определени икономически съюзи, целта не е обединение на народите, за мирно съвместно съжителство, а по-лесното им управляване и манипулиране, с цел извличане на все по-големи и непрекъснати печалби за тези същите кръгове и техните наследници – една световна олигархия, за която няма нищо свято освен парите и властта.
А ако се огледаме, не дишаме ли всички хора по Земята един и същи въздух, не ни ли грее едно и също слънце, не ни ли изхранва една и съща земя? Нямаме ли една и съща нужда от Любов? Докога ще мислим само за себе си и собствените си чувства и нужди? Кога ще осъзнаем, че сме част от едно цяло, и че не може едни да добруват за сметка на други?
Не може безогледно да изчерпваме ресурсите на планетата ни, да я съсипваме и да очакваме, че това ще ни се размине.
Ние – човечеството, имаме необикновения шанс да живеем на планета с безкрайно разнообразни условия на живот, с прекрасни гледки, които да ни вдъхновяват да изразим най-висшите си стремежи и таланти, и да реализираме Божествената искра в себе си, в името на едно общо благоденствие и мир по цялата Земя. Защото както е казано „Обединението прави силата“. Сила, която не да руши, а да гради, без да нарушава равновесието в природата и без да експлоатира. Силата на Любовта и милосърдието, която единствено е в състояние да изтрие сълзите на страдащите, да излекува раните, нанесени през вековете, за да може в един момент да отворим сърцата си един към друг, без страх от нараняване и болка.
Процесът на излекуване няма да е лесен, нито бърз, като се има предвид хилядолетията негативизъм и предразсъдъци. Но крачката най-сетне трябва да бъде направена, защото ние сме на дъното. На дъното по липса на доверие. Всеки се е затворил в черупката си, нуждае се от близост и обич, но е заел отбранителна позиция, а често и нападателна, за да не би някой друг да го нападне пръв и да го нарани. Дори 6-7 годишните деца вече страдат от този синдром. Не е ли тревожно това? Малките деца винаги са били най-отворени за общуване, а сега или са агресивни едни към други, или са вторачили поглед в плейстейшъна и смартфона, където се „забавляват“ виртуално. Но това закоравява сърцата им и бъдещето на живота на планетата ни не е никак обещаващо.
Затова посейте Любов в сърцата на децата си, като намерите време да общувате с тях и да правите различни неща заедно с тях, защото иначе ще ги загубите и ще допринесете и те да се загубят в хаоса на страсти и борба за власт и пари. Защото не това е смисълът на човешкия живот. Смисълът е да живеем с Любов и да градим красив свят на хармония и творчество, в името на общото благо.
Време е да сложим край на разединението и много хора по света вече го усещат.
Хора по лицето на Земята, обединете се!
© Ренета Панкова Всички права запазени