Чаша полетя от ръба на масата към плочките. Когато ги докосна се превърна в граната, която шумно разхвърля режещи, невидими опасности.
- Хо! - каза детето. И продължи да се клати накъдето беше тръгнало. И се усмихна.
Но нещо се е променило. Започва да усеща страх, напрежение, суетня. Някой скача и го грабва грубичко. Втори тича за метла, трети може би за прахосмукачка.
И това усещане на страх и напрежение се записва в паметта на детето заедно със счупената чаша.
И другия път като се счупи чаша вътре в детето се събужда страх и напрежение.
И когато децата им счупят чаша реагират със страх и напрежение. Точно както са показали родителите им.
В такъв омагьосан кръг живеем.
Но не се чупят само чашите. Докато стигнеш да реагираш на първата чаша на детето си вече са се счупили много приятелства, връзки и други важни неща.
Всичко това ти се наслагва, взаимодейства и ни кара да реагираме. И правим чудеса.
А всъщност ставаше дума за чаша за вода. Отдавна изживяла живота си. Пък и то вода може д ...