Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ли Ви пиша тези неща? А, да. Просто така съм малко по-несамотен. Добре е, че имам поне телефон. А Вие какво? При Вас как е, бе хора? Да не би и вие да сте и вие и телефонът. Жалко, не телефон, а човек ви трябва. Ама на, нормалните спят. А ДРУГИТЕ си пишат по телефона. Стана ми малко по-несамотно, поне си пописах за мен, но с Вас.
© Емил Всички права запазени