Ето, пак стоиш пред мен и повтаряш колко много си дал на своите приятели, с колко много неща си им помогнал и за колко още си им отворил очите. И аз стоя и те слушам – една от твоите приятели. Не се бяхме виждали от толкова много време, а ти вместо да ми се зарадваш започна “най-добрата” тема, която можеше да се подхване. Гледах те. Опитвах се да проумея какво става с теб. Ти не беше същия, не беше себе си, не беше моят единствен приятел. А сега говореше за другите като за длъжници, които несъзнателно просят твоето внимание, а точно преди година беше коренно различен, беше като тях - мил, любвеобилен, самотен; тогава оценяваше чуждото внимание и подкрепа. А сега какво? Не си същия!?! Говориш предвзто, с насмешка за миналите дни, за нас, за времето, в което бях твоята малка сестричка, твоят олтар, твоята утеха.
Да, сега вече е друго, не е същото - ти имаш нови приятели.Каза ми, че те били до теб в трудните моменти и те подкрепяли, а не пожела да видиш, че и аз бях до теб винаги, дори, к ...