Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
30.04.2009 г., 18:38 ч.

За страхливците 

  Есета » Лични
2557 0 12
1 мин за четене

За страхливците


Изпусках нещо. Нещо много важно! Не, по-скоро умишлено се скатавах от него. Така бях научен.

Вече ставаше непоносимо! Онова малко пискливо и гадно гласче пронизваше главата ми като куршум калибър 7.62 – “Живееш ли...”

Не! Не и в истинския смисъл на думата живот – весел, безгрижен, усмихнат... Нашето не бе живот, все едно тъпчехме в локва повръщано – гнусно, лепкаво и миризливо.

Преди не бях такъв – промених се. Станах циничен, язвителен, недружелюбен и недоверчив. Езикът ми стана груб и просташки.

Може би не разбираш за какво ти говоря, а? Толкоз по-зле за теб. Не ми пука! Правя го за себе си!

Да, егоист съм, но само този път. Един-единствен път исках да усетя, че живея истински – преди да изгубя съвсем възприятиятията си.

Точно както умиращият получава няколко мига просветление. Заре-е-
ди! Прицели-и се! Огън – леш...

Някъде по трасето се загубва комуникацията или може би никога не я е имало. Всеки следващ ден, като кръв от прерязана вена, слънцето се излива върху хоризонта - мърляво и студено.

Родих се, за да бъда цял живот мъртъв – тъпа ирония, не мислиш ли?

Извинявай, че ти говоря на Ти. Такива са времената.

„Сега сме вече стари, без да имаме опита на възрастта. Стари и цинични, обезверени и понякога тъжни.” Ако знаеш, Ремарк, приятелю, колко си бил прав... Войната, която водим ние, всъщност е много по-страшна от онази, която описваш. Това е една вътрешна, тиха война – със самите нас. Тя не стъписва с кървавите си фронтове, но след нея остава само празна черупка.

Всъщност, не сме ли всички ние мъртвородени? Всички чакаме ”големият удар” в живота. Чакаме и генерираме страх. Някои го дочакват и все пак...

Още ли четеш? Или си се свил и трепериш? Всичко зависи от теб. Ще живееш ли, или... Защото нали знаеш – не можеш да прескочиш пропастта на два малки скока...

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, за Металика си права. Според мен есето се асоциира най-точно с "Непростен" I и "The day that never comes"
  • Асоцирах есето ви с песните на Металика"Непростимо"-І,ІІ, и ІІІ част...Много размисли провокирате-истината...
  • Образец !
  • Добре изразено,Филип и... жалко,че ги чувстваш още на 20 тия неща...
  • Браво!!!
    Много добре казано!
  • Поздрави. Страшно ми хареса (bow)
  • Поздрави! Наистина човек може да се замисли! Когато стигнем до пропаста, трябва да имаме сили да скочим! Хареса ми!
  • Благодаря на всички Ви, че отделихте малко време да прочетете и оцените.
  • "Не! Не и в истинския смисъл на думата живот – весел, безгрижен, усмихнат... Нашето не бе живот, все едно тъпчехме в локва повръщано – гнусно, лепкаво и миризливо."
    Познато - тогава, когато започваш да се отвращаваш от себе си, че си допуснал това, че си затънал в него. И разбираш, че трябва да отвориш прозореца на душата си, за да влезе чист и свеж въздух.
    Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Някак си правилно.
  • ..можеш да прескочиш огромната пропаст.. само ако имаш смелостта да направиш един Истиснки....скок..
  • Мъдро. Още по-интересно е, че е написано от толкова млад човек. Точно това ме накара да прочета всичките есета. И много от тях наистина ми харесаха.
Предложения
: ??:??