Като дете много обичах събота и неделя. Особено събота.  По-късно ги обичах пак. 
Но пораствайки разбирах, че много неща от детството, остават там... В детството. 
После работиш. И чакаш уикендите. Вече така им викахме😊 Чакаш ги,  защото те са ТВОЕТО време. Личното. В което си запланувал хиляди нещица за себе си... и някого друг...
После с мънинките,тръпнеш за уикенда:)  Как ще се нарадвате пълноценно и грижливо във Вашето време! Ще свършите куп лудости, бели и щуротийки:))) 
И така, по много начини обичаме уикендите. 
Само в едно липсва тяхният усет... само на едно място остават неизпълнени чувства. Защото очакваш. Известна грешка. Не очаквай нищо. От никого....
Просто се научи да живееш с търпението. Без да очакваш. Само да вярваш. Че някога, живот и здраве, ще те споходи липсващият усет, ще запълни надеждите... И ще заобичаш уикендите, някак... отново по детски. Обичливо. В тръпнещо очакване... Както някога...