2.12.2010 г., 15:55 ч.

За всички онези години 

  Есета
1499 0 5
1 мин за четене
Искам да ме нарисуваш в бяло – с онази детска чистота на първите пориви и трепети, когато сърцето едва открехва себе си за целия огромен свят, а малки бухнали снежинки танцуват прелестния танц на непорочността, тогава, когато съм гола.
Искам да ме нарисуваш в жълто – с отблясъците на слънчеви лъчи, които надничат закачливо зад пердето и придърпват кичур рошава коса натам, към светлото, тогава, когато се будя.
Искам да ме нарисуваш в зелено – с блатните отблясъци на ирисите ми на светлината на пламнали свещи, разпръскващи фойерверк от несбъднати копнения, тогава, когато мечтая.
Искам да ме нарисуваш в оранжево – с дивата страст на полски невен и стихийната лудост на пламнали пожари, тогава, когато съм неудържима.
Искам да ме нарисуваш в синьо – с перлената целувка на океана и небето, там на самия хоризонт, където никой и никога няма да ги достигне, тогава, когато съм отдадена.
Искам да ме нарисуваш в лилаво – с целомъдрието на разцъфнали люляци и порочността на неонови улички, тогава, к ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??