В живота се срещаме с много препятствия, изправяме се пред многобройни изпитания, защото светът е един низ от удоволствия и нещастия, истини и предателства, обич и омраза.

Какви сме ние? Винаги ли сме истински, или често се случва да предадем приятел? Крием ли се зад маската на лъжата, на дребния практицизъм и фалша, защото така е по-лесно, защото така успяваме да оцелеем и преуспеем?

Много от нас ще отрекат това и отново ще излъжат, защото светът е такъв: лицемерен и егоистичен.

Подли приказки - и ето ни приятели.

Подли думи - и ето ни предпочитани.

Подли жестове - и печелим, и използваме.

Подло живеем - и какво от това, нали така е по-добре, нали сме такива, прикрити зад маската на дявола, готови да лъжем и да предаваме, за да преуспеем.

Изниква въпросът: "Защо да не ги използваме докрай? Защо да не ги предадем, нали всичко е заблуда?" И внезапно от огъня на приятелството пламва най-презрителното, най-осъдителното и най-пагубното - вечната разрушителна сила - предателството. Постигайки своята цел ние разрушаваме граденото с години. И все по-силно и чистосърдечно започваме да си представяме, че лъжата е истина. Тази истина отстъпва мястото си на лицемерието и престореността. И често убодени от бодлите на действителността, чувстваме, че сме били излъгани, че това е било една илюзия. Питаме се: "Какво се случи?" "Ние ли сгрешихме?" "Фалш ли е всичко?" Постигнали сме целта си, но дали си е струвало? Дали този е бил начинът? Достигайки една не сме ли подминали друга, по-хубава, по-човешка? Предали сме приятеля, колегата, човека. И след всичко това какво ни остана? Душата е пуста, домът е празен, няма приятели, обич, разбиране.

Предателството е онази обединяваща сила, която обхваща всички и всичко и никой не може да остане недокоснат. То прилича на екзотичен плод - едновременно сладък и кисел. При мисълта за него ние губим здравия си разум, силната душа и благородния характер, като попадаме във водовъртежа на фалша, в стихията на съблазънта.

Манията за власт и пари е онзи блясък на злото, който ни преобразява, който се вселява в нас и ни прави подли, горделиви и най-вече предатели. Вече трудно устояваме и искаме още, нагли сме и увлечени от диви, необуздани пориви, жадно препускаме към съблазънта, предавайки се на дявола, отричайки всичко красиво. 

Но тогава идва моментът, когато се събуждаме, оставаме поразени от мълнията на пробудилото се съзнание, защото сме се поддали на чувството на злото, защото сме предали хората. Като леден дъх ни стряска нашата съвест и настъпва обратът. Виждаме в себе си едни прегрешили, страдащи и отчаяни същества, носещи кръста на нечистата и опетнена душа. Объркани се лутаме и търсим пътя, но къде е той? С какво ще платим своите прегрешения? Вече няма никой до нас, всички са се отдръпнали. Останали са само материалните богатства, парите. А дали с тях можем да заплатим изгубеното доверие? Дали те ще ни помогнат да върнем изгубеното приятелство? Едва ли... Би било много лесно и евтино...