1.06.2010 г., 15:31 ч.

Забрави ме... 

  Есета » Лични
2272 1 2
1 мин за четене
Забрави ме и чак сега се сети, че ме има… Обичах те до болка. Бях готова на всичко за теб... Не ме оцени! Плаках и бях сама със самотата си... не беше до мен! А казваше, че винаги ще си ми приятел, че винаги ще сме заедно...
Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че искаш да сме по-близки, но искаше да изчакаме. Но за какво?! Имаше ли смисъл от това?! Оправда се с другите... Хах!
Накрая ми каза, че си харесвал друга. Беше те срам да ме излъжеш в очите, затова го направи по скайпа. Не те ли беше срам да го направиш по толкова долен начин?! Изгуби ми времето! А аз, глупачката, взех да тъжа за такъв като теб, който ме използваше...
Опитвах се да те забравя!... Успях с огромни усилия. Сдобих се с друг приятел. Той ме утеши тогава, когато теб те нямаше... Станахме близки и все още сме. Обичаме се!
Преди седмици ти отново се настани в живота ми... Започна да ми се извиняваш, да ми казваш колко ме обичаш и как не си могъл да ме забравиш... Аз вече живея друг жи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меланхолия Всички права запазени

Предложения
: ??:??