"Няма по-голяма ненавист на този свят от ненавистта на невежите към образованите"  
(Галилео Галилей)
 

Какво означава да си образован? Аристотел отговаря на този въпрос по елегантен начин:

Образованите превъзхождат необразованите така както живите превъзхождат мъртвите!

Някакъв ученик от питагорейската школа запитал Питагор каква е ползата от знанието. В отговор Питагор начертал два концентрични кръга и му казал:

Твоето знание запълва малкия кръг, а моето големия. Венецът между двата кръга е това, което зная аз, но не знаеш ти. А извън големия кръг се намира това, което знаят само боговете.

Често се цитира една мъдрост от библейския ЕКЛЕСИАСТ:

Който трупа знание трупа печал!...И няма нищо ново под слънцето...И всичко е суета и гонене на вятър.

Присъединявам се към тези мъдри мисли, но с една поправка. Наистина знанието носи нерядко печал, ала не и Познанието. То ни прави щастливи и свободни. Всъщност и Иисус ни учи, че Истината ще ни направи свободни. А нали Истината се добива с вяра, усърдие и Познание.

Но какво представлява Познанието? - справедливо ще ме запитате, уважаеми читатели. Моят отговор е:

Познанието е общият Интеграл на знанието. То е знанието очистено от неговата множественост и сведено до единицата. То е нещо като формулата на Айнщайн:

E = m c²

съдържаща в себе си цялата физика, или като формулата на Ойлер:

eⁱˣ=cos(x)+i⋅sin(x)

съдържаща в себе си цялата тригонометрия!

Вселената е била в предВремето едно компактно цяло, едно самотъждествено самоПознание. По неведома за нас  (простосмъртните) причина (защото неведоми са Божиите пътища) Цялото губи, в резултат на Божествен тласък, изначалната си устойчивост и започва да се разпада на части. Но тези части не са част от сценарий на ентропия. Те запазват дистанционно изначалната си връзка. Те са като частичките на холограмата, всяка от които помни изходната холограма. Частички-кълнове,от които в случай на спешна необходимост Изходното може да регенерира. И същевременно десантни части за нахлуване в Инобитието.