Обичах те! Тогава не ти признах това, именно защото те обичах. Знаех, че ако разбереш, щеше да се почувстваш неловко, ти просто копнееше за друга. Моят избор обаче беше ти. Обичах те, когато страдаше за нея, обичах те, когато беше щастлив заради нея, обичах те въпреки всичко и всички... Горчива обич, но аз не се оплаквах, дори през сълзи, бях щастлива, че въпреки всичко си до мен. Надеждата, че някой ден ще сме заедно, не умираше.
Сега не си със своята несподелена любов. Не си и с мен. Ти тръгна по пътя си с друга, а на мен остана надеждата някога, някой да ме срещне, за да ме обикне толкова, колкото аз обичах теб!
© Йонка Стефанова Всички права запазени