Защо хората се нараняват сами и след това обвиняват съдбата? Защо доброто и злото вървят ръка за ръка? Защо любовта и омразата са неразривно свързани? Защо не можем винаги да сме весели? Защо не можем да сме само и единствено щастливи, обичливи, разбиращи? ....................... Може би защото всичко е една илюзия, една измислица, за да имат хората стимул за живот. За да търсят нещо повече от живота... А дали ще го намерят? ........................ И нима ако искаме да ни се случват само хубави неща, трябва да можем да мразим? Не! Просто има неща, които са напълно излишни. Но тук се появява едно противоречие, защото все пак ако тези лоши страни на добрите чувства ги няма, светът няма да бъде същият, какъвто е сега... И все пак колко хубаво би било ако единствените двигателни сили на живота бяха любовта, доброто, разбирателството!?... Точно тук обаче се получава така, че човек разбира сам за себе си по различен начин що е това разбирателство... Откъде и как се получи така, че се изкривиха представите ни за тези добродетели? Откъде нещата тръгнаха наникъде?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.