Някога от руски колега разбрах какво означава "новый русский". Този от посттоталиртарния период, с дебелия врат, бухалката и парите. Който чрез основния инструмент на рекета налага не само волята, но и нравите си. При това поколения напред. Някак трансгранично там, където подобно влияние още вървеше заради една традиционно обоснована благодарност на българина заради освобождението от турско робство.
До ден днешен няма да се уморя да повтарям, че съм благодарна на руснаците за датата, от която България лека-полека става суверенна държава. Каквито и да са били амбициите на руския император, България е извървяла обратния на послания с добри намерения път.
Останалата обаче отрова в кръвта ни от тези пет века се оказа изключително резистентна на всякакви плахи опити и мънички надежди от онова тесто от потомците на Симоен Велики или на българските князе да се издялка индивид, който да е нещо повече от оцеляващ.
"Нали при комунизма си имаме лебеца, баби". Тези думи, дочути през моето детство ...