Защо ли, апропо?
Тъмно е. Само някакви приглушени звуци се чуват от време на време. Влажно е, много влажно... задушавам се....
Светлина. Малка смърт.
Глътка въздух и няк’ъв изпосняк ме пляска по гърба. Плач.
И така – родих се...
Беше някъде около днешната дата. От тогава съм в следродилна депресия. И така 21 години.
Чудя се колко ли хора проклинат този ден заедно с мен или и мен заедно с деня. Нещо не ми беше весело. Рожденическото ми настроение го беше хванала липсата.
И всеки ден ще посрещам с усмивка... с изключение на тоя.
Вместо “Добро утро, мамин, и честит рожден ден.” вътрешният ми глас ми нашепва - “Здравей, шибаняк! Марш на работа!”
Телефонът пак почна да звъни:
- Здравей, честит... и т.н. и т.н. Все едно и също. Защо ли, апропо, ми се обаждат хора, които никога не съм предполагал, че ще срещна или чуя два пъти в съзнателния си живот? Лицемерни мухльовци.
Хвала на скайп и фейсбук, дето ти напомнят, че някой, с когото си учил преди 15 години, има празник днес. ...