Животът на всеки човек преминава през четири етапа – детство, младост, зряла възраст и старост. Никой не може да избегне този порядък. Искаш, не искаш – физически се променяш с годините, но духът може да остане млад и на деветдесет години. Познавам такава жена, доскоро водеше хорото на село, опитваше се да работи в градината и живееше съвсем сама. Животът ù не беше лек, но винаги беше усмихната. Защо не пораснах? – защото не искам да забравя обичта, безгрижието и приятелите от моето детство. Не искам да забравя трудолюбието на моите родители, честноста и обичта им. Не се чувствам добре в света на възрастните, с техните амбиции и приказки за пари. Аз съм същото онова момиче, което от малка помагаше на родителите си през лятото и се бунтуваше срещу неправдата. Това ми помогна в живота. Сега ми е лесно да се справям с трудностите, да се грижа за болната ми и стара майка, да се вълнувам за семействата на децата ми. Всичко това са правили и моите родители, аз съм продължила тяхното дело. Не ...