Грамотност. Дума, която чувам често. Някои се борят за нея, държат на нея, изискват я от другите. Други чистосърдечно си признават, че им убягва, отчитайки го като техен пропуск, без да страдат излишно от това. Трети се срамуват, че им липсва, но все пак нищо не правят по темата. Четвърти пък дори се отнасят с пренебрежение, присмех, злоба дори, към тези, които я притежават, избивайки собствените си комплекси върху другите, вместо да се приемат такива, каквито са. А има и една особена група, това са хората, които се изявявят като истински или самоназначили се модератори в социални мрежи, форуми, сайтове и дори в реалния свят, призоваващи да се пише грамотно и на кирилица, използващи чуждата грешка в нечие писание като аргумент срещу автора му, като начин да го принизят и да го изкарат глупав, вместо да го оборят с истински аргументи. Ето за тази група ми е мисълта. Защото приблизително деветдесет процента от тези хора изобщо не пишат грамотно. Видимо е, че граматичните правила са им неясни, правописен речник не са виждали, дори не знаят кога какво тире се използва, кога се слага интервал (или слагат на доста повече от необходимото места, или изобщо не се сещат, че такова животно съществува) и други подобни „приумици“ на хората, създали и обогатили нашия език. Не мога да проумея как е възможно да се възмущаваш и да те вълнува дали останалите пишат и говорят правилно, когато самият ти не умееш да го правиш. Че и да им се подиграваш и да ги подканяш да се справят по-добре.

     Моята прекрасна леля, която владее и е изучила български език до невероятно ниво, е човекът, които ме научи на всичко, което знам, а аз искам много да знам, защото обичам езици, нашия и чуждите, и защото смятам, че за мен е важно да съм добра в това да се изразявам правилно, съдържателно и грамотно. Научи ме дотам, че даже изкарвам и пари от тези си знания, които придобих за мое лично удоволствие. Преди петнайсетина години, когато бях див пубертет, витаещ в облаците и виждащ всичко в черно-бели краски, без да допускам, че може да има и сиво, вярвах, че ако човек е интелигентен, със сигурност ще бъде грамотен, то си е задължително. Съвсем логично, ако въпросният нещастен индивид не е грамотен, значи няма акъл в главата. Още тогава бързо разбрах, че това е доста глупава мисъл от моя страна, защото познавах чудесни, много интелигентни и ерудирани хора, които въпреки това бяха неспособни да пишат като хората. Обратното до момента не съм го виждала... Само че умните хора осъзнават недостатъците си, виждат пропуските си и не се срамуват да попитат за нещо конкретно или да помолят някого да им помогне да напишат нещо правилно и хубаво. И никога не биха си позволили да обиждат друг човек, пишейки същевременно нещо потресаващо малоумно, защото имат реална представа за собствените си способности.

     Ако не спадате към групата на грамотните хора, имам молба към вас. Приемете го. Ако не ви кара да се чувствате добре, направете нещо, за да го промените, все ще се намери кой да ви помогне, а има и много неща, които самите вие можете да направите. Ако ви е безразлично, пак всичко е наред, всеки си има силни и слаби страни, няма нито един, който да знае и да може всичко. Но, по дяволите, не критикувайте другите, защото аз все още не считам за необходимо да се занимавам с подобни глупости и ценя времето си, но някой ден, може би скоро, някой от вас ще ме подразни и ще прелее последната капка на моето търпение. И тогава ще направя един бърз, чудесен анализ на написаното от вас, така че дни наред да ближете раните на накърненото си самочувствие, скрити зад анонимността, която ви дава вашият компютър.