Днес, в свят на информационни технологии и комуникации, не бихме се и замислили какъв би бил света без това дребно нещо, наречено писменост. Да, точно така, представете си свят на неграмотни хора, които са в среда като нашата в 21 век, умни хора, които знаят и могат много, но нямат писменост. Какво бихте правили? Как бихте предали на следващото поколение вашите познания.  Без писменост няма как. За това още в древността човечеството се е погрижило да се научи да записва под някаква форма информацията, която иска да остане за следващите поколения. Още древните шумери със своите пиктограми дават началото на човешката култура, защото писмеността можем да я наречем началото на културата на замята.

Само че използването на „пиктограмите"  се сторило доста сложно и хората решили да използват символи и така се зародили първите писмености - гръцката азбука, след това и латинската (не споменавам Финикийската азбука и Египетските йероглифи, които не се използват вече). Тези азбуки станали основни в Европа (особено латинската). Те почнали да се използват в културният живот на хората. Те почнали да записват всичко, което знаят. Дошъл и един нов момент -  появило се християнството, разбира се, то взело да се проповядва на  2-те основни писмености: латинска и гръцка, но тук се появил и еврейският език. И така се дало началото на триезичната догма. Но тъй като в света не съществува само един народ, а те са много и те говорят различно, се появили и други азбуки, сред тях била и кирилицата (първо глаголицата). Но християните, пишещи и говорещи на тези други езици, не разбирали нищичко, когато им четели проповеди на латински или гръцки, още по-малко на еврейски. Което било пагубно за самата религия, но това трудно можели да го разберат както римският папа, така и цариградският патриарх, но един човек им отворил очите и се преборил с думи, а не с оръжие срещу тях. Този човек е св. Кирил философ, създателят на глаголицата. Той пръв им отваря очите, че е по-добре за самото християнство да се водят проповеди на майчин език.

Но ние малко се отплеснахме от темата за важността на самите букви в човешката история. Те като и самият език са неразделна част от  културата на човека. Освен това те са паметта на човечеството. Да, вярно е, че има приказки и  разкази, които се предават от уста на уста и до днес, но има и точно толкова, които са забравени и никога няма да бъдат възстановени именно защото не са били записани. А лично мисля, че писмеността е най-голямото човешко постижение. Без него днес нямаше да имаме нито книги, от които да се учим, нито коли, с които да се придвижваме, нито компютри, с които да съществува нашият 21 век - векът на информационните комуникации.