Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати знае от другия, но за мен не това е най-важното. За мен не е важно какво точно се е случило, а защо се е случило. Мисленето за едно нещо защо се е случило, собствените проучвания са тренировки за ума, както са тренировки за ума и решаването на математически задачи, разсъждаването върху философски въпроси. Всичко това е фитнес за мозъка. В историята човек може да проследи причинно-следствените връзки и да си отговори на много въпроси. Докато в собствения си живот човек може да си направи психологическа картина и да се поучи от собствените си грешки, в историята можем да се поучим от грешките на цялото човечество. От всички ханове, царе, императори и диктатори. Можем да видим до какви последици са водили техните решения. Кои от тях са водили до нещо добро и кои са водили до катастрофи. И когато човек чете много, той започва да забелязва кои са тези решения, които са се повтаряли. Всичко това води до едно голямо развитие на ума и придобиване на цялостна картина на нещата. Освен всичко това, когато четем колко ужасни неща са се случвали и колко тежки времена е имало, можем по-лесно да възприемем реалността, в която се намираме днес, колко крехко се крепи този прекрасен свят, в който живеем и колко важно е нашето историческо значение в него. Историята ни прави благодарни и ни кара да се замислим, какво би направило така, че живота да продължава да се подобрява. Къде е нашето място в тази промяна? Какво би ни предпазило от ентропията, деградацията и какво би ни довело до антиентропия, до еволюция? В какво можем да се превърнем като човешки същества в бъдеще?
Всичко това според мен ни дава един път, по който да вървим, една пълна картина, осъзнаване, развитие на интелекта, мисия и цел в живота. Ето затова обичам тази наука и не смятам, че е излишна.
© Калоян Всички права запазени