ЗАЩО СМЕ НА ЗЕМЯТА
Колкото хора има по Земята, толкова и различни отговори ще получим на този въпрос, защото всеки е съчетал в себе си в различно съотношение влиянията на семейната среда, местната народопсихология, обществените ценности и не на последно място опита, с който идва от предишни прераждания.
Ще обобщим отговорите в няколко категории.
В първата категория влизат хората, които смятат, че са тук, за да се наслаждават на живота и това е най-голямата група.
Във втората влизат тези, които смятат, че са на Земята, за да се издигнат в обществото и да заемат важни постове, за да получат власт, уважение и признание.
В третата категория влизат хората, които вярват, че са дошли да работят за доброто на другите и да помогнат светът да стане по-добро място за живеене.
Това е най-малката група.
Каква е Истината всъщност?
Земята е училище, в което ние се учим на Любов и Състрадание.
На пръв поглед звучи лесно, но не е така. Човешката история го доказва: хилядолетия на войни и смърт, но и съзидание, без оглед на цената, която трябва да плати отделният човек.
Ценни са били владетелите и териториите на държавите, както и ресурсите им, но обикновените хора са били като мравките, които мачкаме докато вървим по пътеката.
Единици са били тези хора, които са били алтруисти, а не егоисти.
И сега не се наблюдава голяма разлика. Единствено при силно вярващите хора, не религиозните, а вярващите, се забелязва стремеж към чист живот и неизменна любов към хората и животните.
Защо е така? Толкова ли е трудно да се отнасяме с уважение един към друг? Толкова ли е трудно да бъдем морални и възпитани?
Защо хората толкова лесно се поддават на изкушението да вършат „непозволени“ и „срамни“ неща? И ако спазват някакво приличие, то е защото се страхуват от общественото мнение.
Колко хора истински изпитват нужда от чистота на съзнанието си и изразяване на Състрадание и Любов, както от въздуха и водата?
Ето това имам предвид. Когато всички започнат да изпитват такава нужда, тогава Земята ще стане по-добро място за живеене, а ние ще сме готови да продължим по-нататък във Висшите светове.
© Ренета Панкова Всички права запазени