Когато обичаш някого истински, си готов на всичко за него. Съществува ли наистина тази безрезервна любов, тези чувства, в които няма място за компромиси, които даваш, без да очакваш нещо в замяна... Всеки човек казва, че първата любов е най-голяма, най-силна, най-незабравима, най-истинска. Но доколко е възможно, когато си още дете и нямаш реална представа за това, което предстои, да обичаш някого и да си готов на всичко? Та ти си играеш на семейство с него, мислиш си, че едва ли не ще остареете заедно... колко глупаво от твоя страна. Тази първа голяма любов, по детски, може би е най-чиста и безкористна, защото не осъзнаваш бъдещето, но тя не е най-истинска, поне според мен. Любовта, тази, която те кара да мислиш за бъдеще, тази, която преобръща живота ти на 180 градуса, е онази, когато вече си пораснал и осъзнал кое е наистина важното и какво искаш да притежава човекът до теб. Този, който ще ти помогне да следваш целите си и ще те държи за ръката в разочарованията, защото такива винаги ...