5.10.2008 г., 1:02 ч.

Завещание 

  Есета » Лични
1737 0 3
 ... До моите деца.
     Скъпи мои деца, искам тези редове да ги четете заедно и да си спомняте за мен с добро!
    Опитах се през целия си съзнателен живот да ви науча да бъдете добри деца, съзнателни граждани и грижовни родители на своите деца. Да обичате близките си, приятелите си. Да ги защитавате и разбирате. Учих ви да обичате родината си и да се прекланяте пред загиналите за свободата на родината ни.
    Винаги се стремях да сте най-доброто от това, което съм създала през моя живот, но сега, когато четете тези редове и мен ме няма, искам да чуете моите последни заръки!
    Живейте всеки ден така, все едно ви е последен, защото рано или късно ще се окажете прави!
   Живейте за мига, не пропускайте шанса си за щастие, защото за да го има човек трябва борба и  късмет.
   Радвайте се на малките неща, които ви правят щастливи, защото не знаете докога ще ви има.
   Отворете душите си за доброто и хубавото, не мразете, не обиждайте, не злобейте, защото животът е кратък и пропуснатият миг не се връща.
    Малко материално ви завещавам, но ви давам моята обич за цял живот.

© Непозната Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво е написано!И всеки човек трябва да се замисли над тези редове и да се опита да изпълни поне част от тези заръки!
  • Много ми хареса! Мисля, че авторът има върху какво да поработи, но има бъдеще.
  • Аз предпочитам завещанието на вуйчо Радо за половината сребърна посуда и половинината кристален сервиз. Хахахахахахха
Предложения
: ??:??