Колко много време чакам своето щастие, чакам го, а то все губи следите към моето сърце. И докато чакам него, колко ли щастие съм пропуснала, колко ли щастие е чукало на моята врата, но аз бях глуха, за да чувам друго освен твоя глас..... Колко много време във всичко виждах само теб..във всичко търсех твоя образ, във всяка песен чувах твоя глас...не намирах в друго смисъл.
Но дойде и деня в който всичко ми крещи, че трябва да си тръгна. Да се осмеля да ти кажа “НЕ”. Да посмея да се отрека, без уплахата, че повече не ще да ме потърсиш. Най – накрая събрах смелост..., след толкова време лъгани надежди. Аз си отивам от твоя свят на разруха и Oбида. От твоя свят на лъжи и неизпълнени обещания. Отивам си... Жалко е, че толкова време изгубих в надежди... Жалко е, че ти можеше да имаш истинска и всеотдайна любов, а ти не я поиска. Ти предаде моята искрена обич, за да живееш в свят на подлост...
Но в завещание от мен ти оставям една – две снимки, за да помниш просто един лик. Оставям ти онова с ...