Завистта

Всяко едно същество, дарено с поне малко разум на тази планета, е изпитвало поне един път в живота си това чувство. Чувството на завистта. Да, добре ни е познато на нас, българите, ще кажете. Но то си е чисто човешка, чисто земна черта от характера на всички хора. Не само ние, българите, завиждаме. Всички хора, независимо от цвят на кожата, от националност или религия, всички завиждат. Да, едни повече, други по-малко. Хората сме различни и си завиждаме за различни неща. Даже и не малко убийства са извършени, подтикнати от завист, от завист най-често на чужди постижения, притежания и завоевания в любовен план. Да, от завистта до омразата има по-малко от една крачка. И е точно така. Когато много завиждаш на някого за нещо, ти постепенно без да се усетиш, започваш да го мразиш. След което търсиш начин да го нараниш по един или друг начин. Най-често със сплетни и клюки, преувеличени истини за него, и винаги зад гърба му. Тук стигаме до заключението, че без да се усети човек от завист и омраза към някой, стига и до подлост. А след това кой знае, може и да му посегне, да му навреди, да го убие.

Защо завиждаме? Хората завиждаме, когато нямаме нещо, някой. Когато не можем да постигнем нещо, да сме добри в нещо. И така ни е по-лесно. Вместо да се постараем да постигнем желания резултат, за да постигнем това, което искаме, ние просто завиждаме. Така е по-лесно. Типичен български пример, когато комшията си купи скъп автомобил, веднага започваме да казваме: „Тоя се занимава с нещо незаконно." И въобще не си даваме сметка, че може да не е така. Може човекът да е работил на три места, за да си го купи. Да е теглил заем, който трябва да изплаща. За нас това няма значение. Щом ние нямаме този автомобил, защото работим честно, значи и той не може да го притежава. Значи той е „мутра", той е „мафиот". Друг случай е, когато някой колега се издигне много бързо, значи той е връзкар. И веднага става обект на завист и омраза. На одумки и заговори. А никой дори не се и замисля, че той  може би наистина е човекът за тази длъжност, не „ти" или „аз".

Завист е имало и винаги ще има. Няма как да е по-различно, защото така сме устроени ние, хората. Просто ми се иска с това есе да намекна да се опитаме да не гледаме на чуждите успехи със завист. И преди да си правим погрешни заключения за тези, които са обект на нашата завист, да се опитаме да разсъдим: „Я да видя тоя с какво е по-добър от мен, трябва да взема пример от него. Да се старая като него."

Завистта  за никого не е от полза, тя само довежда до злоба и омраза.

Костадин Койчев-kovak