Здравей, аз се върнах!
Толкова неща искам да ти кажа, но не се получава. Боря се да събера всички тези мисли в няколко смислени изречения, но е трудно. Може би ще ми отнеме време. Спи ли ти се тази нощ? Не? Тогава пусни онази стара италианска касета, облегни се на стария, кафяв фотьойл. Тази нощ я запазвам само за нас.
Все още не разбирам как започна всичко. Ще го нарека големия Х в живота ни. Това ще бъде моето кодово име, не искам да повтарям чужди думи - лош късмет, неясна болест, магия, нещастие... Пълни глупости. Това е просто явлението Х. То те отне от мен. Или аз избягах от теб. Господи, колко е трудно... Изобщо не ми се говори за това, но ти казваш, че съм боец, затова няма да спра. Обичам те, толкова много, че чак понякога не мога да дишам. И не защото любовта ми е изключителна, не, всеки обича по този начин. Задушавам се от яд. И най-много ме е яд от факта, че не знам към кой да насоча яростта си. Веднъж с класа си посетих един манастир. Всички влязоха вътре, прекъстиха се, з ...