Лутайки се без надежда, без вяра, в сивотата на скучния делничен град, срещнах пред себе си малко зелено човече.
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките възможности, стоящи пред мен, зависещи от следващите няколко секунди на усилено мислене и плодотворно правене на нищо, в което скоро се превръща мисленето. Какво искам е труден въпрос, а отговорът му е далеч по-труден! Дадено ми беше да мога да постигна, или поне да се опитам да постигна, цел, идеал, съвършените блага, неносещи нито щастие, нито нещастие... Защото има ли щастие в едно зелено човече?
Колко възможности имаш пред себе си? Шансът за ново начало, както и шансът за стар край. Шансът за прокълнато спокойствие и този - за блажен хаос.
Трябва ли да пресека улицата? Или да остана на този тротоар?
Летяща чиния ми трябва, понеже краката ме болят от вчера. Какво правих вчера? Лежах. Боляха ...