Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо друго освен една нищожна точица в цялото измерение.

В този период на изолация осъзнахме много важни, житейски уроци. Открихме, че няма нищо по-свещено и истинско от семейството. Пресяхме само верните, стойностни приятели и близки в живота си. Отворихме очите си към новото, светлото, към промяната. Оставихме настрана нощните забавления, пиенето с приятели, събирането късно вечер с тълпи от хора и шумна музика, поводите за лоша дума или презрителни погледи,фалшивите приятелства, бурните разговори за неудовлетвореността ни от живота, стресовата работа, забързаното ежедневие...Вместо това разгърнахме себе си, душата си, преоткрихме се, заобичахме се. Започнахме да мислим по един нов, красив начин. Установихме, че е важно да сме сплотени и да вярваме в доброто. Събудихме се от дълбокия сън, в който бяхме попаднали. Махнахме маските, които прикриваха индивидуалността ни. Открихме се пред света. Заличихме вредното, пошлото, незначителното за нас. Разбрахме, че природата си взима нужната почивка от човешката лакомия. Дръвчетата разцъфнаха по един необикновен начин-цветовете им се преплитат едно в друго и образуват красива, пъстра картина. Небето се проясни. Звездите запонаха да маждукат все по-силно и ясно,а луната се проясни и блясна с вълшебното си сияние. Слънцето над нас изгря и озари със своите лъчи сърцата на човечеството. Вятърът ни носи едно спокойствие и удовлетворение. Птичките отново запяха радостно своята пойна песен и се надпреварват коя по-напред ще ни усмихне със своята енергия от звуци. Земята проплака, напои се, притихна, успокои се, пое си чист въздух и отново протегна ръце за едно ново и по-разумно начало. Довери ни се отново, въпреки че я стъпкахме и разрушихме красотата и. Обгърна ни с топлота. Подсказа ни, че не е трудно да я пазим и обичаме,така както пазим себе си и близките.

Природата ни отвори вратите към един непознат, но много по-красив и духовно извисен свят. 

Готови ли сте да и се отплатим достойно?!