Откриването на Олимпиадата 2024 в Париж беше последвано от безпрецедентни до този момент в историята на олимпиадите осмивания, критики и възмущения. Всеки би очаквал тези помии да се изсипят от изток. Което и съвсем логично се случи. Но невероятно беше учудването ми когато по конформистки злобно и хороводно от много западни медии захапаха гениално поставената церемония в Париж. Защо ли? Ами просто защото тя представляваше гениално подбрани музикални, танцови, звукови, паркур, исторически и театрални представления, съчетани с вкус и майсторство, изразени чрез смес от традиции и иновативност, и подкрепени с палитра от пъстри и технологични спец ефекти. Но най-важното беше, че освен на сетивата, цялата тази феерия въздействаше и на емоцията - обаче само на тези, които имаха достатъчен интелектуален капацитет да разгадаят кодираните послания във всяка сцена. За всички останали - това беше само едно просто зрелище. Във всяка секунда имаше препратки към най-вълнуващите моменти от френската история и литература. От парижките потайности до Жана д'арк, готическата архитектура, Великата френска революция, великите постижения на ренесансовата наука и изкуство, дефиле-дискотека а ла prêt à porter. Явно цялата церемония беше прекалено френска отколкото някои можеха да понесат. Всяка секунда и всеки сантиметър бяха изпълнени от културата и историята на Франция. Като декорът беше самият Париж на Сена. Не помня да съм гледала по-вълнуващ спектакъл, за чиито 4 часа буквално с мъка се решавах да отида за по 1 минута до тоалетна за да не изпусна поредното чудо. И наистина изпуснах. Защото чудесата се лееха буквално всяка секунда. А честно казано очаквах да бъде поредното банално откриване на Олимпиада на стадион, където атлетите на всички държави се въртят в кръг до откат. След това публиката започва да прави мексикански вълни, да развява флагове, да свири с уста, да подскача и свети с телефони; в същото време от покрива се спускат стремглаво авангардно облечени акробати, зазвучава рог, заблейва агне, "група чавдарчета и пионерчета правят пирамида и четирилистна детелина"* на сцената и тн, и тн. Само онова, което може да се очаква и нищо повече. Но тазгодишната времево - пространствена приказка не би могла да бъде измислена и изпълнена от всеки. Именно защото Британия изпусна шанса си да направи нещо подобно по Темза преди 12 години сега Дейли Мейл и Гардиън вият от злоба и яд. Но няма за какво да се тревожат. Наистина мрачната Темза е по-пространна от уютната Сена, но има ли в тяхната история толкова вълнуващи моменти? Не мисля. Имат ли си велика революция? Имат ли те Жана д'арк? Притежават ли шедьовъра на ренесанса Мона Лиза? И Едит Пиаф нямат, нито Селин Дион. Добре, че Джон Ленън е техен, но той всъщност е много повече международен. А и в САЩ не го оцениха, защото може би възпявал комунизма?!? Комунизма ли? Не мисля. Изпълнението на IMAGINE беше най-вече послание за МИР. Във всеки ред кристализира мъдростта на вековете през вечно търсещата душа на гения:
Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us, only sky
Imagine all the people
Livin' for today
Ah
Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion, too
Imagine all the people
Livin' life in peace
You
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one
Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world
You
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one
А ето и моето послание към тези, които дори и за миг не се развълнуваха от церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/cherni-dushi-2
LIBERTÉ ÉGALITÉ FRATERNITÉ
à l'AVANT-GARDE
*цитат от песента "На мач в Лондон" на НЛО
© Хел Всички права запазени