14.04.2007 г., 1:47 ч.

Зов за любов 

  Есета
1925 0 5
Заминаваш си... Това е последната нощ, в която ти си близо до мен. Сънувам теб и мен. Безгрижни сме, щастливи. Аз съм развълнувана. Събуждам се, а ти излизаш...
Спри!
Бъди милостив! Тъгата в душата ми е по-силна от всякога, виждам, че и твоята душа е в траур. Но има пропаст между нас. Проклинам деня, в който пожела да останеш там завинаги. Изповядах ти мечтите си, подчиних се на правилата ти, примирих се с желанията ти. Обмисли отново решението си.
Имам нужда от теб!
Сега няма светлина за мен, отчаянието и тъгата са навсякъде около мен. Твоето заминаване е най-трудният, най-мъчният момент в живота ми... Ще остана сама, с горчивите спомени.

© Надя Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??