Хайде, победи ме!
Кажи ми нещо, което не знам!
Покажи ми, че греша!
Кажи ми, че не съм такъв.
Аз съм злобен човек.
Намразвам всеки, който реши да ме мрази.
Обичам да не забравям.
Не знам какво избирам.
Урок по оцеляване?
Да не показвам слабост, за да не ме достигат,
или да бъда такъв, какъвто бих бил горд да бъда.
И докато не реша,
то се случва, без да го ръководя.
Будя се някъде и после се мъча да се върна обратно.
Казваш ми истината.
Не, не грешиш.
Но мразя това, че мога да оправдая всяко свое действие
и да ти покажа, че не съм имал избор.
Мразя се за това, че мога да побеждавам и тъпча,
защото в един момент съм научил,
че по друг начин не става.
И щом е станало точно така...
значи едната цел е била по-голяма от другата.
Да бъда щастлив така,
или да бъда щастлив иначе...
Да победя или да бъда чист...
А преди двете бяха едно и също.

Мразя, че съм имал избор.
И във всеки момент имам.
И мога да избера дали да бъда щастлив, без враговете да ме правят нещастен,
   но да бъда нещастен, защото съм като враговете,
или да бъда щастлив, защото не съм като враговете,
   но да бъда нещастен, защото враговете ми крият живота ми някъде...

Не ме боли, защото мога да те победя...
всъщност ме боли, защото мога да оправдая себе си
и това, което съм направил, да бъде добро...
след като не е,
а аз мога... и съм прав...
но не е правилно това да бъде правилно.
Това, което наричат рационално.
Защото правя най-доброто, за да бъда жив
и това е достатъчна причина,
но умирам...
и този 'аз', който ще остане жив...
няма да ме носи в себе си.

Не само, че съм двуличен...
И съм толкова близо до хора, които мразя.
... защото ако бях Аз с тях,
те щяха да ме разкъсат,
а аз щях да хапя докато не умра...
И виждам това, докато ги гледам и докато говорим:
Как съм близък на някого, с когото бихме...
... само ако му дам възможност да ме види.
Така ли да живея?

И как да намеря сред тях?
И защо? Не за да ме излекува, не.
За да има кого да наранят заради мен.
Това ли да направя?

Как да ти кажа...
Отегчен съм, разочарован съм, едва го има още чувството,
че може да има нещо съществено някъде...
Не вярвам, че някой може да ме извади от тук.
Какво ми казваш?
Не искам повече никого близо.
Не искам да вярвам и да виждам какво са всъщност.
Не искам да виждам никого,
за да може някога отново да повярвам, че има магии...
Какво ми казваш?
Че трябва да се слея с тях и да пазя малко от себе си
за специални случаи... някога... никога.
Не мога! Аз или съм аз, или съм тях,
а ако стана тях... повече никога няма да бъда аз...
Да плувам...
не искам да се научавам да плувам в това блато...
искам друго...
Не искам да бъда в синхрон с тях,
защото никой не показва желание да не вземе нещо от мен...

Очаквах толкова повече...
Аз...
нямам въображение...
отговарям с това, което ми дадат...
И те ме хранят само с омраза...
Нямам желание да се движа...
и имам причини...

мога

Мога да ти покажа, че грешиш за това!
Грешиш и за противоположното...
Има ли значение изобщо,
никой нищо не е разбрал.