Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Поздравявам те с един стих на Николай Росенов:
Белинташ
Дъждът дълбае кладенци в небето там,
жадуващ за земя, която трябва да пропусне,
побратим му е станал камъкът –
по мъжки се целуват често в устните.
Те, двамата, са влюбени в една и съща плът -
сега, като вървя по нея, виждам дирите
на древните табуни на звездите пътищата
завинаги в скалата татуирани -
тук някъде са ги опитомявали
завързвали ги с име, давали обител.
Понякога в проливни дни, така съм чувал,
престават старите побратими да си говорят
дъждът вали, вали, вали
а камъкът отказва да е мокър.