Сякаш времето не случайно е обрушило стената на крепостта Хисар, за да извае профила на Дядо Вазов и то точно там, където той през 1882 година е излял душата си в думите "Отечество любезно, как хубаво си ти!".
Това е при южната крепостна порта "Камилите", на около стотина метра, гледано в посока югозапад-запад откъм северната страна на портата при контражур към залез слънце.
Като видя снимката една хисарчанка заяви : В нашия град дори ерозията има стил и култура
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Уважаема Валентина Йотова,
Уважаема КрАСка,
Благодаря Ви за внимателното анализиране на творбата ми и затова, че ми давате повод да стоделя нещо около снимачните проблеми на този обект!
Всъщност става дума точно за контражур, но светлината зад обекта е разсеяна от сравнително плътните облаци, а не директна от слънчевите лъчи.
Този момент дълго го търсих, защото слънцето просто в този сезон на годината не заставаше зад обекта, а се явяваше действително вдясно от обекта и контурът, който очертаваше профила се получава такъв, че не прилича толкова на Вазов. Ако пък изместех ракурса си така, че слънцето да се падне точно отзад зад стенната останка профила също се губеше - стената има обем, който в различните сечения които по същество дават профила, са също различни. Това беше единствения начин за да се яви прилика. По тази причина и при експонацията търсих нарочно потискането на подробностите отпред, защото те намалявят оптическата илюзия за разпознаване на Вазовия образ в контура на стенната останка. От подробностите отпред съм оставил видимост до толкова че да не падне под един мининум, който да удостоверява бегло, че това са останки от крепостната стена, а не нещо друго.
Момичето от Хисар, което видя снимката е също фотолюбител и каза че е търсила и тя начин да снима профила, но не й се е удало да направи нещо по-добро.
Така че, контражурът е налице - просто един светещ фон зад стенната останка. Всъщност при всички други условия тази прилика с Вазовия образ не се забелязва, този феномен на стенните останки въобще не впечатлява с нищо - не привлича вниманието.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Уважаема КрАСка,
Благодаря Ви за внимателното анализиране на творбата ми и затова, че ми давате повод да стоделя нещо около снимачните проблеми на този обект!
Всъщност става дума точно за контражур, но светлината зад обекта е разсеяна от сравнително плътните облаци, а не директна от слънчевите лъчи.
Този момент дълго го търсих, защото слънцето просто в този сезон на годината не заставаше зад обекта, а се явяваше действително вдясно от обекта и контурът, който очертаваше профила се получава такъв, че не прилича толкова на Вазов. Ако пък изместех ракурса си така, че слънцето да се падне точно отзад зад стенната останка профила също се губеше - стената има обем, който в различните сечения които по същество дават профила, са също различни. Това беше единствения начин за да се яви прилика. По тази причина и при експонацията търсих нарочно потискането на подробностите отпред, защото те намалявят оптическата илюзия за разпознаване на Вазовия образ в контура на стенната останка. От подробностите отпред съм оставил видимост до толкова че да не падне под един мининум, който да удостоверява бегло, че това са останки от крепостната стена, а не нещо друго.
Момичето от Хисар, което видя снимката е също фотолюбител и каза че е търсила и тя начин да снима профила, но не й се е удало да направи нещо по-добро.
Така че, контражурът е налице - просто един светещ фон зад стенната останка. Всъщност при всички други условия тази прилика с Вазовия образ не се забелязва, този феномен на стенните останки въобще не впечатлява с нищо - не привлича вниманието.