DifferentPrince (Радослав Петров)
68 263
27.09.2014 г., 9:07 ч.

....и дращиш в мен със нокти остри 

Фотография » Хора, Портрет
1447 0 3

© Радослав Петров Всички права запазени

Посвещавам снимката на една истинска приятелка


Днес анатемосах душата си
с катран и пера я намазах...
Посипах с пепел косата си
и на вас отново повярвах.
Надалеч от Нея бягах,
от себе си до кокал я отрязах,
в мен се върна, като метастаза,
ограбена, със обич ме наказа...
За Нея заключих си сърцето:
Бездомна скитница сега бъди!
Ала в душата ми е онова, което
сега от лудост в мен крещи!
Душата ми-за нея смърт, аз нямам.
От тленна болка по-силно, тя боли.
И всеки ден със болка я ранявам,
...ограбена е по-силна отпреди!

Ан Анабел

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ани, извини ме, че отговарям чак сега, но не знаех какво да отговоря. Благодаря ти, че си тук! Винаги, когато нещо не е наред! Винаги, когато имам нужда от някой! Ти си тук, колкото и досадно да е. Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Лора!
  • Страшно силно!!И фотографията и стихотворението са изключително внушителни и силни!!Много ми харесват!Предават тази болка, но и сила...! Поздрави!!
Предложения
: ??:??