vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
27.10.2008 г., 9:50 ч.

Издишам тежко (с лека предпоставка за един вечен есенен сън) 

Фотография » Експеримент
1173 0 16

© Йоанна Маринова Всички права запазени

 

http://vbox7.com/play:bb81ff7b 

 

 

Мило дневниче,

вече е есен.

Не съм ти писала от осемгодишна, откакто Васко (момчето от първия етаж) ми изкрещя в лицето, че не ме обича. Да знаеш сега съм порастнала много. Не ми е нужно да се протягам, за да стигна небето.

Преместих се да живея при танцьорките. Защото при нашите е болезнено скучно. Все плямпат разни неща, дето не разбирам.

Но... сега съм щастлива. Да знаеш само колко съм свободна! Тук ми е мястото. Живота. Мислите. Сърцето. Всичко.

Красиво е нали?

Навсякъде има жълто-червени тела на полу-мъртви танцьорки от вчерашния листопад. Скоро ще изгубят цвета си, но аз ще ги гледам, докато заспя. Ще заспя както вчера - с отворени очи. И ще ги сънувам. Ще бъдат много, много чисти. И тихи... Рисувайки бледи спирали във влажния въздух, ще се целуват и ще си шепнат нещо като за "Сбогом" по пътя към Земята и нещо като "Здравей" по пътя към Звездите. Каква невероятна смърт...

Дневниче, ще ми се някой път да ги погледаме заедно. Другата есен може би. (Защото те танцуват само веднъж.) Тогава ще бъдем аз и ти, и чаша горещ шоколад, изпит наполовина. (С недоизпитата част ще ги подмамим да потанцуват още малко. Как им е хубаво, когато се губят сред сладките шоколадови пари...) Когато легнат бездиханни, ще ти е малко тъжно. (Знаеш, няма никога повече да се събудят) И ще чакаш следващите - още по неустоими и възхитителни - с неистова жажда за докосване. Тяхното докосване.

Утехата, дневниче, винаги е била в спомена.

След всеки листопад си спомям.

 

 

Е, довиждане, мило дневниче.

След малко ще долети вятъра. Ще те понесе далеч, далеч от тук.

Аз няма да тръгна към вкъщи.

Никога няма да си ида от тук.

 

 

Издишам тежко. (с лека предпоставка за един вечен есенен сън )

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво и от мен!
  • прекрасна снимка, и страхотен текст под нея. ама ти си велика, една от перлите в сайта Готик, мъдра за годините си (а и по принцип) и с красива душа. А тази снимка е сред най-готи(ческите)ните в сайта, меланхолична и красива.
  • О, Йони
    Радвам се, че си и тук!
  • Замълчах, невероятна си
  • Невероятно.
  • Ицо си е съвършено прав и му се доверявам изцяло. И съм съгласна
    Не целях да ми е равна рамката, ама нищо. Резулюцията е много лоша, намалих снимката и затова.. Не съм търсила качество, а емоция.
    Благодаря за отделеното време
    П.П. Поздрав с песничката И гушки^^
  • И снимката е много въздействаща, и разказът... някакси ме връща в едно друго време, много отдавнашно... Браво, великолепно! Поздрави
  • А аз издишам тежко, защото ми стана тъжно....

  • Съгласна съм с Ицо относно изображението!
    Мисля,че това,което се е получило като цяло е чудесно!Поздрави
  • Браво, момиче! Млада и талантлива!
  • Невероятна!
  • Романтично се завърнах назад във времето!Благодаря ти , Йоанна!
  • Поздравявам те за това, което ни поднасяш!
    Можеше да се справиш и по-добре с изображението!
    Рамката е с различа ширина във всички страни!
  • Малката ми голяма Йоанка!!!
    Обичкам си те!
  • И аз издишах тежко след прочита на този малък разказ под снимката!..Аплодисменти,Йоанна!
  • Браво!
Предложения
: ??:??