Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
За първи път в Библията ангел е споменат в глава 16 на Битие. Това е пратеникът на Бога до Агар, който ѝ разкрива, че ще роди Измаил. Старо- и новозаветното разбиране за ангелите не съвпада с днешното: в Библията те по нищо не се отличават на външен вид от хората, понякога само ореолът им ги издава. Отново за разлика от съвремието, в библейската традиция ангелите се смятат за сътворени от огън (Евр 1:7). Наричат ги „синове на небето“ или „синове на Бога“. Могат да се смесват с човешки същества, от което се раждат гиганти (Битие 6:2-4).
В християнството (най-вече в аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние“ чрез освобождаване от страстите и осъзнаване на Божия път.
Вярва се, че има ангели, които закрилят места, народи или отделни хора. През Средновековието става разпространено схващането, че след тайнството на кръщението, човек получава ангел пазител (ангел хранител) до себе си, който бди над него през целия му земен път, стои зад дясното му рамо и говори с гласа на съвестта.
„Борбата на Яков с Ангела“, Густав Доре, 19 век
Самият сатана е паднал ангел (някога Луцифер, „Носител на светлина“), наказан от Бога за непослушанието си.