21.12.2007 г., 12:54 ч.
Кой улови последните лъчи?
© Доли Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Май, ти , Доли с твоите вълшебни очи....
-
Благодаря ви много!
-
консервирай лъчи, кукло, че зимата сме на фотосинтеза
-
пак ще кажа,че се възхищавам на умението ти да откриваш красотата в обикновените и незначителни на глед неща.Поздрав и пожелание за весело изкарване на празниците!
-
Това дърво е като живо! Сякаш прави реверанс на слънцето! Поздрави Доли!
-
Ти просто си една вълшебница, Доли!
-
И отново си неотразима !
-
Ти, Доли! С твоиоте очи и сензитивност! И ги скъта за нас, за да ни топлят! Благодаря, прекрасна е!
---
Е, разбира се, най-превилегирован е бил изисканият Господин в гората, дори свалил шапка - реверанс на признателност, за слунчевите милувки -
Ех, че красиво...
-
Доли не занам, но ми харесва кадрирането и се получило ефектно заради малкото светлина!Браво - Давай все така
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
---
Гората направи си примки от клони
да хване лъчите, но няма, уви,
толкова фини и толкова сложни
за Слънце пригодни вълшебни стени.
Опита с поклони, наостри се даже,
повика ветреца и птица дори,
но няма и няма следи от фотони,
поспрели при нея. На заник върви...
Но ето, листата, които лежат
и нищо не искат, и сякаш че спят,
отблясъци медни събират, и светят...
Защото си знаят езика вълшебен,
на който от ранната пролет до есен
със Слънцето спорят и пеят му песен,
а то ги целува, танцува, рисува...
Сега се прощават и... идва забрава.
---
А това е опит да отговоря на въпроса на Кадир.