20.11.2011 г., 12:38 ч.
Моят книжен рицар Лъвското сърце
© Слави Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Авторът благодари на всички за вниманието и съветите и обещава нататък да се старае повече и да следва напътствията.
И едно уточнение - той е на 9 години, просто при регистрацията не се приемаше 2002 г, затова го писахме 2000. -
Когато правиш композицията за заснемане в къщи просто си избери такова място, където ще ти бъде осветен обекта и ще имаш по-лека приглушена светлина на фона.
При заснемане на аранжировки всеки малък детайл в кадъра трябва да е обмислен, защото в този случай атмосферните условия, липса на време или липса на възможност за кадриране не могат да оправдаят евентуалните недостатъци. Това го казвам принципно.
Харесах търсенето на сенки в заден план, но не и неизгладените гънки по плата. В преден план долу се вижда края на плата (фона) и започва плота, което автоматично отнема от "магията" на обкръжаващата рицаря среда.
Каминет е прав, че най важното за представянето на каквото и да било чрез фотография е светлината в технически аспект. Експериментирай и се учи.
Между другото много бих се радвала да видя и втори кадър на рицаря, при който си опитал нещичко от съветите ни
-
Аз не разбирам какво пречи да дадем малко насоки на момчето, за да има с какво да експериментира... Сигурен съм, че има и снимка със светкавица, която се е уплашил да качи заради резките сенки, отблясъците и загубата на фона.
За да избегне това и за да може да получи наистина рязко фото на рицаря му трябва повече светлина, защото в момента попада в контражур и е по-скоро силует. Повече светлина ще получи с: осветително тяло (нощна лампа, светкавица) или отражателна повърхност. Нощната лампа ще си донесе с нея си жълтото и мекотата на загрятата жичка, светкавицата ще отсече само образа и ще "освятка всичко останало" отражателя изисква малко повече снимачен опит и насочване.
За да получи всичко в 1 - салфетка пред светкавицата на фотопарата, за да разпръсне светлината и да освети обекта без да прецака всичко останало. Изисква известно време и десетина снимки за овладяване и определяне на точното разстояние на апарата от обекта. -
С Краси.
Не знам друго 11 годишно дете да прави такива хубави снимки!
Слави, чудесно е, че експериментираш. Фона ти в дясната част има малко повечко светлинка, отколкото трябва. Мисля, че ИСО-то ти е било височко.
Поздрави и много успехи от мен! -
По-ското отражател върху рицаря... или салфетка пред светкавицата на фотоапарата, вместо дифузьор.
-
Не е лошо... Може би малко повече "blur" на фона. но това е само мое мнение, а важното е това на автора. Поздравления.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Когато бях на 6 години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше "Преживени случки", една великолепна картина. Картината изобразяваше боа, кято гълта някакво диво животно.
В книгата се казваше: "Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я сдъвкват. След това не могат да помръднат и шест месеца спят, през което време храната им се смила." Тогава дълго мислих за приключенията в джунглите и успях и аз да направя с цветен молив първата си рисунка.
Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх.
Те ми отговориха: "Че защо една шапка ще вдъхва страх?"
Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една боа, която бе глътнала и смилаше слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, за да могат възрастните да разберат. На тях винаги трябва да им обясняваш.
Възрастните ме посъветваха да не рисувам змиите боа, както те изглеждат отвън и отвътре,а да се занимавам с география, с история, със смятане и с граматика. Ето как още когато бях шестгодишен изпуснах великолепното поприще на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на моята рисунка номер 1 и рисунка номер 2.
Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително да им обясняват и обясняват."
-----
Слави, дори и ние големите се случва да имаме проблеми с аранжировките и дооглеждането на малките (и не толкова малки) детайли
И ако нищо не си разбрал от съветите на възрастните (щото думичките им са едни такива специални и много сложни за дете), не го мисли. Продължавай да снимаш!
Не се бой да грешиш, не се бой да опитваш!
Таланта ти ме радва!
И както казва Малкият Принц, "Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните."